„ГЛУХОТА”
Дмитрий Борисович Кедрин (1907-1945 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ГЛУХОТА
Война с бетовенско перо
жестоки ноти тук рисува.
Дори мъртвецът в своя гроб
октави с гръм железен чува!
Но шум слуха ми отстрани,
от гръм на битки глух съм, зная,
в симфонията от войни
войници чувам как ридаят.
Ударения
ГЛУХОТА
Война́ с бето́венско перо́
жесто́ки но́ти ту́к рису́ва.
Дори́ мъртве́цът в сво́я гро́б
окта́ви с гръ́м желе́зен чу́ва!
Но шу́м слуха́ ми отстрани́,
от гръ́м на би́тки глу́х съм, зна́я,
в симфо́нията от войни́
войни́ци чу́вам ка́к рида́ят.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Дмитрий Кедрин
ГЛУХОТА
Война бетховенским пером
Чудовищные ноты пишет.
Ее октав железный гром
Мертвец в гробу – и тот услышит!
Но что за уши мне даны?
Оглохший в громе этих схваток,
Из сей симфонии войны
Я слышу только плач солдаток.
1941 г.
---------------
Руският поет и преводач Дмитрий Борисович Кедрин е роден на 4/17 февруари 1907 г. в с. Берестово-Богодуховски рудник (сега с. Шчегловка), Донбас, близо до Донецк. Учи в Днепропетровския железопътен техникум (1922-1924 г.), през 1923 г. работи във в. „Бъдеща смяна” в Днепропетровск, ръководи литературното обединение „Млада ковачница”, издаващо едноименно месечно списание. През 1929 г. е арестуван, а след освобождаването му от 1931 г. живее в гр. Митищи, в Подмосковието, работи в многотиражката „Ковачница” на Митищинския вагонен завод и като литературен консултант при московското издателство „Млада гвардия”. В началото на Великата отечествена война Кедрин е освободен от военна служба заради слабото му зрение, но заминава като доброволец на Северозападния фронт, където е кореспондент на авиационния вестник „Сокол на Родината” (1942-1944 г.). Лирик, майстор на историческата поема и баладата, той е автор на творчество с широка поетична гама, свързана с руската природа, историята на Русия, великите руски личности и др. Единствената издадена приживе стихосбирка на Кедрин е „Свидетели” (1940 г.), най-известни сред творбите му са баладата „Зодчие” (1938 г.), поемите „Строители” (1938 г.) и „Конь” (1940 г.) и стихотворната драма „Рембрандт” (1940 г.). На 18 септември 1945 г. загива под колелата на влака около Тарасовка, предполага се, че е убит. Погребан е на Введенското гробище в Москва.